31 мая 2014 г., 12:38  

***

1.1K 0 0

С вятърни мелници трябва да престана да се боря...
Може би трябва да спра да вярвам и да се надявам.
Суха от водата няма да изляза, каквото и да сторя.
И когато дойде краят, само аз ще страдам...



Не се щадих и себе си раздадох,
без свян, без жал... без мисъл някаква, разумна,
душа и тяло - всичко ти отдадох,
нещичко да съхраня... дори не ми и хрумна?!



Във моя свят ти цвят внесе - факт!
И разнообразие, и топлина, и смях,
и наистина - дори не осъзнавам как,
но със теб е по-сладко и от грях...


Накрая вероятно ще останат само спомени
за нашите моменти, за страстта...
От предразсъдъци и страх поробени,
може никога да не открием любовта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Енева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...