31.05.2014 г., 12:38  

***

1.1K 0 0

С вятърни мелници трябва да престана да се боря...
Може би трябва да спра да вярвам и да се надявам.
Суха от водата няма да изляза, каквото и да сторя.
И когато дойде краят, само аз ще страдам...



Не се щадих и себе си раздадох,
без свян, без жал... без мисъл някаква, разумна,
душа и тяло - всичко ти отдадох,
нещичко да съхраня... дори не ми и хрумна?!



Във моя свят ти цвят внесе - факт!
И разнообразие, и топлина, и смях,
и наистина - дори не осъзнавам как,
но със теб е по-сладко и от грях...


Накрая вероятно ще останат само спомени
за нашите моменти, за страстта...
От предразсъдъци и страх поробени,
може никога да не открием любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Енева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...