* * *
И като полудели, точно в полунощ,
педала на газта натискаш силно.
Обсебвам се от твойта мъжка мощ,
а погледът ти бавно в мен попива.
Ръцете, впити силно в тебе,
глава, облегната на твоя гръб.
Крила поникват сякаш върху мене.
Усещам, че се движим на самия ръб.
Скоростта нараства бавно,
вятърът се мъчи да ни спре.
Гумите започват да буксуват,
завъртаме се върху всяко колело.
Очи притварям и във теб се гушвам,
пулсът се загубва за момент...
Остава онзи сладък спомен,
който олицетворява точно теб.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ангелина Петкова Todos los derechos reservados
