6 abr 2010, 7:50

* * *

894 0 1

 

 

 

Май не разбра - тя каза: "Свърши се"

и... нещо свърши между нас,

и явно нещо в нас се скърши

като ключалка на врата.

Врата, останала да зее

към празното в душата ми,

врата, в която всеки влиза

и си излиза ей-така.

 

Тя каза: "Свърши се" - не го разбираш.

И кой каквото дал е занулено,

така избрани и избиращи

еднакви тръгват в своя път.

Прочела го във някаква си книга.

Това е… друго няма...

Другото... са приказки...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...