Apr 6, 2010, 7:50 AM

* * *

  Poetry » Love
890 0 1

 

 

 

Май не разбра - тя каза: "Свърши се"

и... нещо свърши между нас,

и явно нещо в нас се скърши

като ключалка на врата.

Врата, останала да зее

към празното в душата ми,

врата, в която всеки влиза

и си излиза ей-така.

 

Тя каза: "Свърши се" - не го разбираш.

И кой каквото дал е занулено,

така избрани и избиращи

еднакви тръгват в своя път.

Прочела го във някаква си книга.

Това е… друго няма...

Другото... са приказки...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...