6.04.2010 г., 7:50

* * *

892 0 1

 

 

 

Май не разбра - тя каза: "Свърши се"

и... нещо свърши между нас,

и явно нещо в нас се скърши

като ключалка на врата.

Врата, останала да зее

към празното в душата ми,

врата, в която всеки влиза

и си излиза ей-така.

 

Тя каза: "Свърши се" - не го разбираш.

И кой каквото дал е занулено,

така избрани и избиращи

еднакви тръгват в своя път.

Прочела го във някаква си книга.

Това е… друго няма...

Другото... са приказки...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...