6.04.2010 г., 7:50

* * *

893 0 1

 

 

 

Май не разбра - тя каза: "Свърши се"

и... нещо свърши между нас,

и явно нещо в нас се скърши

като ключалка на врата.

Врата, останала да зее

към празното в душата ми,

врата, в която всеки влиза

и си излиза ей-така.

 

Тя каза: "Свърши се" - не го разбираш.

И кой каквото дал е занулено,

така избрани и избиращи

еднакви тръгват в своя път.

Прочела го във някаква си книга.

Това е… друго няма...

Другото... са приказки...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...