* * *

Пътеката, която може и да отминеш,
съм аз.
Тъничка и неясна, встрани от пътя,
тази, по която не тръгва и най-малкият брат,
но и аз водя
нанякъде,
но и аз, може би чакам
да вляза в приказка,
в която нероден принц
да ме потърси в дните си.
С трудни стъпки да ме прокара
към себе си
и към мене.
И дори, когато го галя
с драки –
такава бодлива да ме обича!
И дори, когато засенчвам косите му,
да не избяга.
С твърди длани да разгърне храстите
и за слънцето да ме открие.