10 ago 2006, 20:28

* * *

  Poesía
745 0 2

ДЕТСТВО

 

Откъснато цвете от лятна градина,

И пеперуда с шарени крила...

Очите, мижащи под жаркото слънце,

Мечтите, кръжащи в нощта...

 

Лагуната топла прегръща любовно

децата на хипита две;

и вятърът вее, соколът се рее

в небето на топла страна;

 

Река шумоли – в морето се влива,

И стрелкат се рибки безброй;

И гоним се, тичаме, пеем –

Ликува душата в покой!

 

И замъци от течен пясък ний строим,

В сърцата си мозайката редим –

на радостта...

Морето гали ласкаво със плясък,

И чайка плаши ни със крясък...

 

И тичайки голи, се смеем на воля

И пеем, и къпем се пак –

Лагуната нежна милува отново

децата на хипита две...

 

Ахатчета лъскави сбираме в шепи –

Мечтаем, ликуваме – блян!

Кръвта ми кипи – сърцето се свива,

Но спомням детството засмян!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Велин Евстатиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....