* * *

10 ago 2006, 20:28

Poesía

596 0 2

ДЕТСТВО

Откъснато цвете от лятна градина,

И пеперуда с шарени крила...

Очите, мижащи под жаркото слънце,

Мечтите, кръжащи в нощта...

Лагуната топла прегръща любовно

децата на хипита две;

и вятърът вее, соколът се рее

в небето на топла страна;

Река шумоли – в морето се влива,

И стрелкат се рибки безброй;

И гоним се, тичаме, пеем –

Ликува душата в покой!

И замъци от течен пясък ний строим,

В сърцата си мозайката редим –

на радостта...

Морето гали ласкаво със плясък,

И чайка плаши ни със крясък...

И тичайки голи, се смеем на воля

И пеем, и къпем се пак –

Лагуната нежна милува отново

децата на хипита две...

Ахатчета лъскави сбираме в шепи –

Мечтаем, ликуваме – блян!

Кръвта ми кипи – сърцето се свива,

Но спомням детството засмян!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

ria (Гергана Иванова)

2006-08-11T13:29:52+03:00

Мозайката на радостта...Много е нежно...
Вестин (Димитър Ганчев)

2006-08-10T21:33:48+03:00

Велине, важно е усещането вътре в теб. Радвам се че продължаваш. Продължавай, приятелю