* * *
ДЕТСТВО
Откъснато цвете от лятна градина,
И пеперуда с шарени крила...
Очите, мижащи под жаркото слънце,
Мечтите, кръжащи в нощта...
Лагуната топла прегръща любовно
децата на хипита две;
и вятърът вее, соколът се рее
в небето на топла страна;
Река шумоли – в морето се влива,
И стрелкат се рибки безброй;
И гоним се, тичаме, пеем –
Ликува душата в покой!
И замъци от течен пясък ний строим,
В сърцата си мозайката редим –
на радостта...
Морето гали ласкаво със плясък,
И чайка плаши ни със крясък...
И тичайки голи, се смеем на воля
И пеем, и къпем се пак –
Лагуната нежна милува отново
децата на хипита две...
Ахатчета лъскави сбираме в шепи –
Мечтаем, ликуваме – блян!
Кръвта ми кипи – сърцето се свива,
Но спомням детството засмян!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Велин Евстатиев Всички права запазени
