Когато не виждаш ни Бога,
Ни Дявола и луташ се
И тихо, безпътен, нечул никога
Радостна песен, затрогваща –
Скиташ се
И нейде неволно примамлива,
Питаш се
Твоята муза пленяваща –
Вричаш се
Някак безумно влудяваща
Песен захваща…
… и влюбваш се

Тогава във храма на твоята муза
Свещичка малка догаря,
Разкъсана, хвърлена риза
Страст плътска напомня – не вяра
Разстроена музата, малката
Избягва от храма – от своя,
А ти в чуждата, стоплена стая
Стоиш бледен без Бог и без вяра…
И ненавиждаш се!