Aug 31, 2006, 1:11 PM

* * *

  Poetry
1.8K 0 1
Когато не виждаш ни Бога,
Ни Дявола и луташ се
И тихо, безпътен, нечул никога
Радостна песен, затрогваща –
Скиташ се
И нейде неволно примамлива,
Питаш се
Твоята муза пленяваща –
Вричаш се
Някак безумно влудяваща
Песен захваща…
… и влюбваш се

Тогава във храма на твоята муза
Свещичка малка догаря,
Разкъсана, хвърлена риза
Страст плътска напомня – не вяра
Разстроена музата, малката
Избягва от храма – от своя,
А ти в чуждата, стоплена стая
Стоиш бледен без Бог и без вяра…
И ненавиждаш се!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хитреций Гай Хитреций All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...