Zatoichi (Венелин Стоичков)
22 8
26 nov 2007, 21:30

* * * 

  Poesía
781 0 5

Във полунощ, по улица една, без име,
под подметките ми се разпръсква тишина
и хладен дъжд вали и ласкаво вали ме,
отронил от луната искрици добрина.

С ръце в джобовете вървя и с всяка стъпка
се разтварям леко в лоното на вечерта,
която кара всичко в мене да изтръпва
и която буди чувствата на мисълта.

Сред жълто-кълбестите улични петна
аз бодро крача, дъвча дъвка и се смея -
един бродяга без сянка, без сълзи и имена,
който мисли си в дъжда за нея.

 

© Венелин Стоичков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Пишеш чудесно,момче!Продължавай!
  • Хубаво чувство оставяш за нас след
    прочита!!!ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!
  • "Сред жълто-кълбестите улични петна
    аз бодро крача, дъвча дъвка и се смея -
    един бродяга без сянка, без сълзи и имена,
    който мисли си в дъжда за нея."

    Великолепен стих!Благодаря за удоволствието!
  • Прелест!
    БРАВО!!!6+
  • ПРЕКРАСНО Е! ПРЕКРАСНО!
Propuestas
: ??:??