26 нояб. 2007 г., 21:30

* * *

1.2K 0 5

Във полунощ, по улица една, без име,
под подметките ми се разпръсква тишина
и хладен дъжд вали и ласкаво вали ме,
отронил от луната искрици добрина.

С ръце в джобовете вървя и с всяка стъпка
се разтварям леко в лоното на вечерта,
която кара всичко в мене да изтръпва
и която буди чувствата на мисълта.

Сред жълто-кълбестите улични петна
аз бодро крача, дъвча дъвка и се смея -
един бродяга без сянка, без сълзи и имена,
който мисли си в дъжда за нея.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Венелин Стоичков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Пишеш чудесно,момче!Продължавай!
  • Хубаво чувство оставяш за нас след
    прочита!!!ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!
  • "Сред жълто-кълбестите улични петна
    аз бодро крача, дъвча дъвка и се смея -
    един бродяга без сянка, без сълзи и имена,
    който мисли си в дъжда за нея."

    Великолепен стих!Благодаря за удоволствието!
  • Прелест!
    БРАВО!!!6+
  • ПРЕКРАСНО Е! ПРЕКРАСНО!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...