26.11.2007 г., 21:30

* * *

Поезия

1.3K 0 5

Във полунощ, по улица една, без име,
под подметките ми се разпръсква тишина
и хладен дъжд вали и ласкаво вали ме,
отронил от луната искрици добрина.

С ръце в джобовете вървя и с всяка стъпка
се разтварям леко в лоното на вечерта,
която кара всичко в мене да изтръпва
и която буди чувствата на мисълта.

Сред жълто-кълбестите улични петна
аз бодро крача, дъвча дъвка и се смея -
един бродяга без сянка, без сълзи и имена,
който мисли си в дъжда за нея.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

feia (Вилдан Сефер)

Пишеш чудесно,момче!Продължавай!

2007-11-29T20:43:16+02:00
тюркоаз (Мариола Томова)

Хубаво чувство оставяш за нас след
прочита!!!ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!

2007-11-27T08:05:58+02:00
Довереница (Дочка Василева)

"Сред жълто-кълбестите улични петна
аз бодро крача, дъвча дъвка и се смея -
един бродяга без сянка, без сълзи и имена,
който мисли си в дъжда за нея."

Великолепен стих!Благодаря за удоволствието!

2007-11-26T23:20:50+02:00
3y3ka (Зузка)

Прелест!
БРАВО!!!6+

2007-11-26T22:48:49+02:00
snowdrop (Тинка Това)

ПРЕКРАСНО Е! ПРЕКРАСНО!

2007-11-26T22:25:27+02:00