21 oct 2006, 21:12

* * * 

  Poesía
1153 0 8
Душата ми е пуста
мрачна и безверна,
по пътища безмерни
ме носи самотата .
Сърцето ми ридае
плачейки греховно,
опитвайки се да обича
потъва в тъмнината.
Очите ми са празни
мътни и студени,
капейки , сълзите
раздират тишината.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Жекова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??