21 окт. 2006 г., 21:12

* * *

1.4K 0 8
Душата ми е пуста
мрачна и безверна,
по пътища безмерни
ме носи самотата .
Сърцето ми ридае
плачейки греховно,
опитвайки се да обича
потъва в тъмнината.
Очите ми са празни
мътни и студени,
капейки , сълзите
раздират тишината.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Жекова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви на всички
    за милите слова
    стоплят те сътцето
    когато съм сама.

    Благодаря ви
  • Благодаря ти Марти

    В света ти син ще дойда
    усмивка ще ти подаря
    тишината да прогоним
    огряна в синя светлина
  • Мила dilaila
    нали душата си ти имунизира
    и съвет ми даде и на мен.
    Сега ще ти се реванширам
    ела в моята земя със мен!
    Самотата да прогоним,
    тъмнината да забравим,
    тишината със смях да развалим!
    Твоите очи дъги ще видят,
    сърцето от щастие ще затрепти,
    душата отново пак ще полети!
    Когато пак ни се усмихнеш,
    аз щастието синьо ще ти подаря!!!

    Поздрави Елена и сини усмивки!!!
  • Тъжно, но добре изразена тъга!
    Поздравления за стиха!
  • Хубаво, но тъжно! Поздрав

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...