Lacrima (Ем)
45 515
5 abr 2007, 18:08

* * * 

  Poesía
686 0 1

Тихо мъча се да чуя
твойте стъпки във нощта.
Непрестанно искам пак да видя
очите твои, сини, на лунна светлина.

Тишината ме притиска, мъчи се да ме пребори.
Капки сиви стичат се на възглавницата ми сега.
Очите насълзени, черно-бели, да затвори.
В своя мрак, в тъй необятната... В нощта.

Екнещ писък чува се навън,
някоя девойка жално плаче.
Може би в съдбата сходна забил се беше трън?
И онзи гарван тъй злобно грачи, а навънка здрач е...

© Ем Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • В този текст осезателно се чувства вътрешния ритъм на автора, който подлежи на допълнително овладяване от негова страна. И един опит от моя страна - частично:

    Тихо мъча се да чуя
    стъпките ти в нощта.
    Непрестанно искам и да видя
    сините очи на лунна светлина.
Propuestas
: ??:??