* * *
Тихо мъча се да чуя
твойте стъпки във нощта.
Непрестанно искам пак да видя
очите твои, сини, на лунна светлина.
Тишината ме притиска, мъчи се да ме пребори.
Капки сиви стичат се на възглавницата ми сега.
Очите насълзени, черно-бели, да затвори.
В своя мрак, в тъй необятната... В нощта.
Екнещ писък чува се навън,
някоя девойка жално плаче.
Може би в съдбата сходна забил се беше трън?
И онзи гарван тъй злобно грачи, а навънка здрач е...
© Ем All rights reserved.
