12 jul 2008, 11:31

* * * 

  Poesía
585 0 6

Колко пъти

без свян

аз захвърлях душата си

в лудост,

построявах и клади,

настанявах я там

и я чаках от страст

да избухне.. 

 

 

А сега я лекувам,

претопявам я бавно

и изливам я

в чужди калъпи,

ала тя все ми бяга

и отново лудува,

къса мрежи,

а аз все ги кърпя...

© Яна Вълчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??