* * *

Поезия

750 0 6

Колко пъти

без свян

аз захвърлях душата си

в лудост,

построявах и клади,

настанявах я там

и я чаках от страст

да избухне..

А сега я лекувам,

претопявам я бавно

и изливам я

в чужди калъпи,

ала тя все ми бяга

и отново лудува,

къса мрежи,

а аз все ги кърпя...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

perfectstranger (Димитър Станчев)

Нямам думи за теб!Да знаеш как ти се радвам!!!

2008-07-26T10:54:34+03:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Не слагай душата във чужди калъпи,
не захвърляй я в лудост, без свян.
Събери я във цялост, дори и закърпена
тя е твоя, приеми със вяра и блян!
Поздрав, мила Звездичке!

2008-07-17T09:40:43+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

твоята нежна душа...пази си я...
трогна ме...с обич, Звездице.

2008-07-12T17:28:41+03:00
Индиана (Криси)

Оригинално, браво, Звездичка си наистина! Сърдечни поздрави!!!

2008-07-12T14:41:11+03:00
аннавлад (Анна Дюлгерова)

Прекрасен стих!

2008-07-12T12:58:25+03:00