12.07.2008 г., 11:31 ч.

* * * 

  Поезия
581 0 6

Колко пъти

без свян

аз захвърлях душата си

в лудост,

построявах и клади,

настанявах я там

и я чаках от страст

да избухне.. 

 

 

А сега я лекувам,

претопявам я бавно

и изливам я

в чужди калъпи,

ала тя все ми бяга

и отново лудува,

къса мрежи,

а аз все ги кърпя...

© Яна Вълчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??