Колко пъти
без свян
аз захвърлях душата си
в лудост,
построявах и клади,
настанявах я там
и я чаках от страст
да избухне..
А сега я лекувам,
претопявам я бавно
и изливам я
в чужди калъпи,
ала тя все ми бяга
и отново лудува,
къса мрежи,
а аз все ги кърпя...
© Яна Вълчева Все права защищены