Колко пъти
без свян
аз захвърлях душата си
в лудост,
построявах и клади,
настанявах я там
и я чаках от страст
да избухне..
А сега я лекувам,
претопявам я бавно
и изливам я
в чужди калъпи,
ала тя все ми бяга
и отново лудува,
къса мрежи,
а аз все ги кърпя...
© Яна Вълчева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Сърдечни поздрави!!!