* * *

Poetry

748 0 6

Колко пъти

без свян

аз захвърлях душата си

в лудост,

построявах и клади,

настанявах я там

и я чаках от страст

да избухне..

А сега я лекувам,

претопявам я бавно

и изливам я

в чужди калъпи,

ала тя все ми бяга

и отново лудува,

къса мрежи,

а аз все ги кърпя...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

perfectstranger (Димитър Станчев)

Нямам думи за теб!Да знаеш как ти се радвам!!!

2008-07-26T10:54:34+03:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Не слагай душата във чужди калъпи,
не захвърляй я в лудост, без свян.
Събери я във цялост, дори и закърпена
тя е твоя, приеми със вяра и блян!
Поздрав, мила Звездичке!

2008-07-17T09:40:43+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

твоята нежна душа...пази си я...
трогна ме...с обич, Звездице.

2008-07-12T17:28:41+03:00
Индиана (Криси)

Оригинално, браво, Звездичка си наистина! Сърдечни поздрави!!!

2008-07-12T14:41:11+03:00
аннавлад (Анна Дюлгерова)

Прекрасен стих!

2008-07-12T12:58:25+03:00