3 feb 2011, 20:42

* * * 

  Poesía » De amor
560 0 0

Когато най-първо видях те,

беше кат’ сън необятен,

когато най-първо прегърнах те,

сънят в реалност превърна се.


И когато към спомените се връщам

или пък просто когато към тебе погледна,

знам, че ме обичаш,

в любов че ми се вричаш.


И най-обичам, когато

с якето си ме загърнеш

или с ръката си ме обгърнеш,

защото усещам топлината ти,

усещам ведрината ти.


Защото една милувка

в мен какво направи,

една целувка -

в мене огъня разпали.


Преди време,

когато

най-първо видях те,

не вярвах, че нявга

в мен ще се влюбиш.


Но когато

в любов ми се врече,

сякаш слънцето изгря,

на вечно щастие ме обрече.

© Ивета Ценкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??