Когато най-първо видях те,
беше кат’ сън необятен,
когато най-първо прегърнах те,
сънят в реалност превърна се.
И когато към спомените се връщам
или пък просто когато към тебе погледна,
знам, че ме обичаш,
в любов че ми се вричаш.
И най-обичам, когато
с якето си ме загърнеш
или с ръката си ме обгърнеш,
защото усещам топлината ти,
усещам ведрината ти.
Защото една милувка
в мен какво направи,
една целувка -
в мене огъня разпали.
Преди време,
когато
най-първо видях те,
не вярвах, че нявга
в мен ще се влюбиш.
Но когато
в любов ми се врече,
сякаш слънцето изгря,
на вечно щастие ме обрече.
© Ивета Ценкова Todos los derechos reservados