Feb 3, 2011, 8:42 PM

* * *

  Poetry » Love
770 0 0

Когато най-първо видях те,

беше кат’ сън необятен,

когато най-първо прегърнах те,

сънят в реалност превърна се.


И когато към спомените се връщам

или пък просто когато към тебе погледна,

знам, че ме обичаш,

в любов че ми се вричаш.


И най-обичам, когато

с якето си ме загърнеш

или с ръката си ме обгърнеш,

защото усещам топлината ти,

усещам ведрината ти.


Защото една милувка

в мен какво направи,

една целувка -

в мене огъня разпали.


Преди време,

когато

най-първо видях те,

не вярвах, че нявга

в мен ще се влюбиш.


Но когато

в любов ми се врече,

сякаш слънцето изгря,

на вечно щастие ме обрече.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивета Ценкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...