Feb 3, 2011, 8:42 PM

* * *

  Poetry » Love
771 0 0

Когато най-първо видях те,

беше кат’ сън необятен,

когато най-първо прегърнах те,

сънят в реалност превърна се.


И когато към спомените се връщам

или пък просто когато към тебе погледна,

знам, че ме обичаш,

в любов че ми се вричаш.


И най-обичам, когато

с якето си ме загърнеш

или с ръката си ме обгърнеш,

защото усещам топлината ти,

усещам ведрината ти.


Защото една милувка

в мен какво направи,

една целувка -

в мене огъня разпали.


Преди време,

когато

най-първо видях те,

не вярвах, че нявга

в мен ще се влюбиш.


Но когато

в любов ми се врече,

сякаш слънцето изгря,

на вечно щастие ме обрече.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивета Ценкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....