12 sept 2006, 0:29

* * *

  Poesía
757 0 0
        Очите ти изгарят ме,когато
          погледът ти нежен спре се върху мен.
          Ръцете ти изгарят ме,когато
          допирът от тях гори ме като въглен.
          Устните ти подлудяват ме,когато
          ме целуваш със огромна страст
          и моето сърце със твоето е слято,
          и любовта е жива в нас.
          Със тебе мога всичко да забравя,
          като огън любовта ти ме изгаря
          няма нищо на земята,
          с което мога аз да те сравня
          обичам те безумно-
          не се съмнявай никога в това.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...