12 sept 2006, 0:29

* * *

  Poesía
754 0 0
        Очите ти изгарят ме,когато
          погледът ти нежен спре се върху мен.
          Ръцете ти изгарят ме,когато
          допирът от тях гори ме като въглен.
          Устните ти подлудяват ме,когато
          ме целуваш със огромна страст
          и моето сърце със твоето е слято,
          и любовта е жива в нас.
          Със тебе мога всичко да забравя,
          като огън любовта ти ме изгаря
          няма нищо на земята,
          с което мога аз да те сравня
          обичам те безумно-
          не се съмнявай никога в това.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...