Sep 12, 2006, 12:29 AM

* * *

  Poetry
751 0 0
        Очите ти изгарят ме,когато
          погледът ти нежен спре се върху мен.
          Ръцете ти изгарят ме,когато
          допирът от тях гори ме като въглен.
          Устните ти подлудяват ме,когато
          ме целуваш със огромна страст
          и моето сърце със твоето е слято,
          и любовта е жива в нас.
          Със тебе мога всичко да забравя,
          като огън любовта ти ме изгаря
          няма нищо на земята,
          с което мога аз да те сравня
          обичам те безумно-
          не се съмнявай никога в това.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...