23 sept 2006, 20:20

* * *

  Poesía
1.2K 0 0
             Твърде късно аз осъзнах,
             че в измислен от мене свят живях -
             мислех, че чувствата ти към мен са дълбоки,
             но ти изрече думи обидни, жестоки!
             В теб да се влюбя ти ме накара,
             но от тази любов сърцето ми страда.
             Не разбирам как така се промени
             и искаш да си тръгнеш от мен - завинаги!
             Очите ми сега са пълни със сълзи -
             загубих теб и моите мечти,
             но образът ти ме преследва нощ и ден
             и само споменът за теб ме топли в този свят студен!
             Не бих могла никой друг да обичам -
             няма смисъл аз това да го отричам,
             а и как бих могла, след като ти си моят любим -
             имам нужда от тебе - като въздух ти си ми необходим!
             Но какво мисля аз, теб не те интересува:
             набързо с мене се сбогува.
             Болно ми е от това - не мога аз да се преструвам -
             ти си тръгна и дълбоки рани ми остави да лекувам!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...