* * *
1.2K
0
0
Твърде късно аз осъзнах,
че в измислен от мене свят живях -
мислех, че чувствата ти към мен са дълбоки,
но ти изрече думи обидни, жестоки!
В теб да се влюбя ти ме накара,
но от тази любов сърцето ми страда.
Не разбирам как така се промени
и искаш да си тръгнеш от мен - завинаги!
Очите ми сега са пълни със сълзи -
загубих теб и моите мечти,
но образът ти ме преследва нощ и ден
и само споменът за теб ме топли в този свят студен!
Не бих могла никой друг да обичам -
няма смисъл аз това да го отричам,
а и как бих могла, след като ти си моят любим -
имам нужда от тебе - като въздух ти си ми необходим!
Но какво мисля аз, теб не те интересува:
набързо с мене се сбогува.
Болно ми е от това - не мога аз да се преструвам -
ти си тръгна и дълбоки рани ми остави да лекувам!
че в измислен от мене свят живях -
мислех, че чувствата ти към мен са дълбоки,
но ти изрече думи обидни, жестоки!
В теб да се влюбя ти ме накара,
но от тази любов сърцето ми страда.
Не разбирам как така се промени
и искаш да си тръгнеш от мен - завинаги!
Очите ми сега са пълни със сълзи -
загубих теб и моите мечти,
но образът ти ме преследва нощ и ден
и само споменът за теб ме топли в този свят студен!
Не бих могла никой друг да обичам -
няма смисъл аз това да го отричам,
а и как бих могла, след като ти си моят любим -
имам нужда от тебе - като въздух ти си ми необходим!
Но какво мисля аз, теб не те интересува:
набързо с мене се сбогува.
Болно ми е от това - не мога аз да се преструвам -
ти си тръгна и дълбоки рани ми остави да лекувам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Костадинова Всички права запазени
