* * *

23 сент. 2006 г., 20:20

Поэзия

841 0 0

             Твърде късно аз осъзнах,
             че в измислен от мене свят живях -
             мислех, че чувствата ти към мен са дълбоки,
             но ти изрече думи обидни, жестоки!
             В теб да се влюбя ти ме накара,
             но от тази любов сърцето ми страда.
             Не разбирам как така се промени
             и искаш да си тръгнеш от мен - завинаги!
             Очите ми сега са пълни със сълзи -
             загубих теб и моите мечти,
             но образът ти ме преследва нощ и ден
             и само споменът за теб ме топли в този свят студен!
             Не бих могла никой друг да обичам -
             няма смисъл аз това да го отричам,
             а и как бих могла, след като ти си моят любим -
             имам нужда от тебе - като въздух ти си ми необходим!
             Но какво мисля аз, теб не те интересува:
             набързо с мене се сбогува.
             Болно ми е от това - не мога аз да се преструвам -
             ти си тръгна и дълбоки рани ми остави да лекувам!

* * *

Свързани произведения

Комментарии

Предложения