* * *

5 mar 2009, 15:13

Poesía

426 0 1

Море от любовно докосване залива твоето сърце и

отливът те кара да се чувстваш пак сама.

Луната бяла ще накара твоя поглед настоятелно да спре.

Когато и очите видят красотата на нощното небе, дъхът ти мигновено ще замре.

Дъхът... непрестаннно блуждаещ в прегръдките на едно сърце...

Море на океана от любов,

oчаквана в безброй безсънни нощи...

Колкото по-малко спя,

толкова повече сънувам...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.