5 mar 2009, 15:13

* * *

  Poesía
602 0 1

 

Море от любовно докосване залива твоето сърце и

отливът те кара да се чувстваш пак сама.

Луната бяла ще накара твоя поглед настоятелно да спре.

Когато и очите видят красотата на нощното небе, дъхът ти мигновено ще замре.

Дъхът... непрестаннно блуждаещ в прегръдките на едно сърце...

Море на океана от любов,

oчаквана в безброй безсънни нощи...

 

Колкото по-малко спя,

толкова повече сънувам...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоанна Митрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мое мнение: наложително е да се оправи и стихотворната постройката!
    Успех!
    Иначе е красиво!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...