5 мар. 2009 г., 15:13

* * *

605 0 1

 

Море от любовно докосване залива твоето сърце и

отливът те кара да се чувстваш пак сама.

Луната бяла ще накара твоя поглед настоятелно да спре.

Когато и очите видят красотата на нощното небе, дъхът ти мигновено ще замре.

Дъхът... непрестаннно блуждаещ в прегръдките на едно сърце...

Море на океана от любов,

oчаквана в безброй безсънни нощи...

 

Колкото по-малко спя,

толкова повече сънувам...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоанна Митрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мое мнение: наложително е да се оправи и стихотворната постройката!
    Успех!
    Иначе е красиво!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...