Mar 5, 2009, 3:13 PM

* * * 

  Poetry
494 0 1
Море от любовно докосване залива твоето сърце и
отливът те кара да се чувстваш пак сама.
Луната бяла ще накара твоя поглед настоятелно да спре.
Когато и очите видят красотата на нощното небе, дъхът ти мигновено ще замре.
Дъхът... непрестаннно блуждаещ в прегръдките на едно сърце...
Море на океана от любов,
oчаквана в безброй безсънни нощи...
Колкото по-малко спя,
толкова повече сънувам...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоанна Митрова All rights reserved.

Random works
: ??:??