Mar 5, 2009, 3:13 PM

* * *

  Poetry
604 0 1

 

Море от любовно докосване залива твоето сърце и

отливът те кара да се чувстваш пак сама.

Луната бяла ще накара твоя поглед настоятелно да спре.

Когато и очите видят красотата на нощното небе, дъхът ти мигновено ще замре.

Дъхът... непрестаннно блуждаещ в прегръдките на едно сърце...

Море на океана от любов,

oчаквана в безброй безсънни нощи...

 

Колкото по-малко спя,

толкова повече сънувам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоанна Митрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мое мнение: наложително е да се оправи и стихотворната постройката!
    Успех!
    Иначе е красиво!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...