21 feb 2008, 23:09

* * * 

  Poesía
638 0 9
 

 

 

. . .

 

 

 

Дълго слънцето мъкна на гръб,

а животът се свечерява.

Връстник съм на самотата

и на вкоренените си

                                         сандали.

Още чакам на масата

да седне себеподобен.

И за малко, от скука -

не измислих часовника.

Невръстно, като дете

времето бавно подрежда

                                               хаоса.

Още малко ще чакам -

докато камъкът стане

                                         на пясък.

© Димитър Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??