21 февр. 2008 г., 23:09

* * * 

  Поэзия
639 0 9
 

 

 

. . .

 

 

 

Дълго слънцето мъкна на гръб,

а животът се свечерява.

Връстник съм на самотата

и на вкоренените си

                                         сандали.

Още чакам на масата

да седне себеподобен.

И за малко, от скука -

не измислих часовника.

Невръстно, като дете

времето бавно подрежда

                                               хаоса.

Още малко ще чакам -

докато камъкът стане

                                         на пясък.

© Димитър Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??