дитер (Димитър)
5 0
21.02.2008 г., 23:09 ч.

* * * 

  Поезия
657 0 9
 

 

 

. . .

 

 

 

Дълго слънцето мъкна на гръб,

а животът се свечерява.

Връстник съм на самотата

и на вкоренените си

                                         сандали.

Още чакам на масата

да седне себеподобен.

И за малко, от скука -

не измислих часовника.

Невръстно, като дете

времето бавно подрежда

                                               хаоса.

Още малко ще чакам -

докато камъкът стане

                                         на пясък.

© Димитър Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??