* * *
Във дънерите глухо тътне
превърната на трици
слава.
Забравени са
писъкът на зъберите
и трябващото толкова
начало.
От орехи черупки ще постелят
тропосаните с бяло
нощи,
довели разума до свършване
и лудостта
до вечното започване.
Тревогата,
колосана с незнание,
преди да съмне
винаги пропява.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мариана Папазикова Todos los derechos reservados