* * *
Във дънерите глухо тътне
превърната на трици
слава.
Забравени са
писъкът на зъберите
и трябващото толкова
начало.
От орехи черупки ще постелят
тропосаните с бяло
нощи,
довели разума до свършване
и лудостта
до вечното започване.
Тревогата,
колосана с незнание,
преди да съмне
винаги пропява.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариана Папазикова Всички права запазени