19 nov 2006, 22:50

* * *

  Poesía
1.1K 0 3
Понякога ще те обичам като дъжд -
бездънна,
призрачна,
творяща...
Понякога ще те обичам като гръм -
необяснима,
кратка
и рушаща...
Понякога ще те побирам в крясък.
Понякога ще те разливам в тишината.
Ще те обичам -
да си станал буря,
да си стопен във слънцето
или в мъглата...
Пресякла своето безволие -
ще идвам и ще си отивам -
с нескромно девствените спомени...
Блестяща с тъмното си име...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариана Папазикова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...