19.11.2006 г., 22:50

* * *

1.1K 0 3
Понякога ще те обичам като дъжд -
бездънна,
призрачна,
творяща...
Понякога ще те обичам като гръм -
необяснима,
кратка
и рушаща...
Понякога ще те побирам в крясък.
Понякога ще те разливам в тишината.
Ще те обичам -
да си станал буря,
да си стопен във слънцето
или в мъглата...
Пресякла своето безволие -
ще идвам и ще си отивам -
с нескромно девствените спомени...
Блестяща с тъмното си име...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариана Папазикова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...