19.11.2006 г., 22:50

* * *

1.1K 0 3
Понякога ще те обичам като дъжд -
бездънна,
призрачна,
творяща...
Понякога ще те обичам като гръм -
необяснима,
кратка
и рушаща...
Понякога ще те побирам в крясък.
Понякога ще те разливам в тишината.
Ще те обичам -
да си станал буря,
да си стопен във слънцето
или в мъглата...
Пресякла своето безволие -
ще идвам и ще си отивам -
с нескромно девствените спомени...
Блестяща с тъмното си име...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариана Папазикова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....