21 nov 2006, 22:56

* * * 

  Poesía
1003 0 5
И ние-
кипнали и бездиханни...
И този свят-
тъй наш и чужд...
Оставяме огнище
незапалено,
юмруци,
от които капе дъжд.
Превързани набързо
рани,
Прозрели в слепота
очи...
И за живот-
единственото основание-
това,
което ни боли!

© Мариана Папазикова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??