21 нояб. 2006 г., 22:56

* * * 

  Поэзия
1015 0 5
И ние-
кипнали и бездиханни...
И този свят-
тъй наш и чужд...
Оставяме огнище
незапалено,
юмруци,
от които капе дъжд.
Превързани набързо
рани,
Прозрели в слепота
очи...
И за живот-
единственото основание-
това,
което ни боли!

© Мариана Папазикова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??