* * *
Не бързай!
Синьото стана зелено.
Наслоените нощи
се начупиха ситно.
Дъгата закръгля.
Усмивките са промушени
през тънка игла.
Слънцето се е разлетяло
като власинки от глухарче.
Не бързай!
Нека самолюбовието те завие
презглава.
Аз ще чакам.
толкова, колкото е
необходимо.
Синьото стана зелено.
Наслоените нощи
се начупиха ситно.
Дъгата закръгля.
Усмивките са промушени
през тънка игла.
Слънцето се е разлетяло
като власинки от глухарче.
Не бързай!
Нека самолюбовието те завие
презглава.
Аз ще чакам.
толкова, колкото е
необходимо.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мариана Папазикова Todos los derechos reservados
