2 dic 2006, 15:35

* * * 

  Poesía
651 0 2
Не бързай!
Синьото стана зелено.
Наслоените нощи
се начупиха ситно.
Дъгата закръгля.
Усмивките са промушени
през тънка игла.
Слънцето се е разлетяло
като власинки от глухарче.
Не бързай!
Нека самолюбовието те завие
презглава.
Аз ще чакам.
толкова, колкото е
необходимо.

© Мариана Папазикова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??