2 dic 2006, 15:35

* * * 

  Poesía
738 0 2
Не бързай!
Синьото стана зелено.
Наслоените нощи
се начупиха ситно.
Дъгата закръгля.
Усмивките са промушени
през тънка игла.
Слънцето се е разлетяло
като власинки от глухарче.
Не бързай!
Нека самолюбовието те завие
презглава. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариана Папазикова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??