2.12.2006 г., 15:35 ч.

* * * 

  Поезия
594 0 2
Не бързай!
Синьото стана зелено.
Наслоените нощи
се начупиха ситно.
Дъгата закръгля.
Усмивките са промушени
през тънка игла.
Слънцето се е разлетяло
като власинки от глухарче.
Не бързай!
Нека самолюбовието те завие
презглава.
Аз ще чакам.
толкова, колкото е
необходимо.

© Мариана Папазикова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??