Dec 2, 2006, 3:35 PM
* * *
Не бързай!
Синьото стана зелено.
Наслоените нощи
се начупиха ситно.
Дъгата закръгля.
Усмивките са промушени
през тънка игла.
Слънцето се е разлетяло
като власинки от глухарче.
Не бързай!
Нека самолюбовието те завие
презглава.
Аз ще чакам.
толкова, колкото е
необходимо.
Синьото стана зелено.
Наслоените нощи
се начупиха ситно.
Дъгата закръгля.
Усмивките са промушени
през тънка игла.
Слънцето се е разлетяло
като власинки от глухарче.
Не бързай!
Нека самолюбовието те завие
презглава.
Аз ще чакам.
толкова, колкото е
необходимо.
© Мариана Папазикова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Много хубав стих!!! Поздрави!!!
-
Много хубаво!
Никога ли стиховете ти нямат заглавия!?
Няма значение и така са много добри!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
