8 nov 2006, 13:08

* * *

  Poesía
809 0 3
Има ли нещо друго като мечтите
и като сънищата ни прекрасни,
в които губят се следите
от дните ни нещастни.
Те са онова,което винаги ще имаш
след пореден тежък и напрегнат ден,
и когато сам в леглото си заспиваш,
тогава ти попадаш в техен плен.
Но в плен не мрачен и злокобен,
а в такъв,във който си свободен,
който търсиш ти и чакаш
от реалността си,за да избягаш.
Мечтите са необикновени-
те ни карат да летим
и все нагоре целеустремени
към върха да се стремим.
А в сънищата можем
всички тях да изживеем-
понякога и повече дори.
Те пренасят ни във други светове
с непознати хора и неща
или стари,но със нови,по-добри лица;
те правят радостните мигове
за малко част от нашите сърца.
И само във съня си аз изпитвам
щастие неразрушимо,
което мечтая си да имам
завинаги и незаличимо.
Но моят свят е друг-
без съновната лъжовност.
И ще направя аз така,че да стане тук
мястото,където мечтите ми да бъдат реалност.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна Адамова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...