13 may 2006, 11:19

***

Poesía

803 0 2

Не искам да съм асфалт... не мога
- макадам съм.
Майната му на всеки,
валирал ме до изнемога.
Искам да съм къща
на една единствена улица
със съседи зад оградата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

kasius (Бостан Бостанджиев)

Ех, че на теб Радой Ралин ти е в кръвта отвсякъде! Откакто почина този хубав човек, не съм виждал до сега такъв цветист лаконично-есенциестичен тънък хуморо-сатиричен стил. За мен беше удоволствие да прочета това!)))

2006-05-13T22:34:48+03:00
vesi-lina (Веска Алексиева)

Истина в няколко изречения,Дайки!

2006-05-13T14:13:23+03:00

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0