May 13, 2006, 11:19 AM

***

  Poetry
797 0 2
Не искам да съм асфалт... не мога
- макадам  съм.
Майната му на всеки,
валирал ме до изнемога.
Искам да съм  къща
на една единствена улица
със съседи зад оградата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Динински All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ех, че на теб Радой Ралин ти е в кръвта отвсякъде! Откакто почина този хубав човек, не съм виждал до сега такъв цветист лаконично-есенциестичен тънък хуморо-сатиричен стил. За мен беше удоволствие да прочета това!)))
  • Истина в няколко изречения,Дайки!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...