2 dic 2006, 12:29

* * * 

  Poesía
541 0 3

Безумно и изгарящо те аз обичам,

но в сърцето болката тежи,

защото ти не ме обичаш вече

и не искаш да си с мен, нали?

 

Ти някога не бе такъв,

ти някога обичаше ме без предел,

за да си с мен с бурите се бореше

и в любовта си ставаше по-смел.

 

Какво те промени сега,

кое те кара да отблъскваш любовта?

Кой превърна те от ангелско момче

в мъж с титанов айсберг за сърце?

 

А аз – самотна, тъжна, наранена,

с душа от непосилна болка изпепелена

продължавам да шептя неспирно през сълзи,

че само тебе ще обичам, само теб завинаги!

© Марина Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря виПоздрави и целувки от мен
  • Ще обичаш някога отново! Вярвам в това! Кураж!
  • Много хубаво стихотворение. Страшно красиво е! Но е и много тъжно. Важното, обаче е да обичаме, независимо от всичко
Propuestas
: ??:??