2.12.2006 г., 12:29

* * *

689 0 3

Безумно и изгарящо те аз обичам,

но в сърцето болката тежи,

защото ти не ме обичаш вече

и не искаш да си с мен, нали?

 

Ти някога не бе такъв,

ти някога обичаше ме без предел,

за да си с мен с бурите се бореше

и в любовта си ставаше по-смел.

 

Какво те промени сега,

кое те кара да отблъскваш любовта?

Кой превърна те от ангелско момче

в мъж с титанов айсберг за сърце?

 

А аз – самотна, тъжна, наранена,

с душа от непосилна болка изпепелена

продължавам да шептя неспирно през сълзи,

че само тебе ще обичам, само теб завинаги!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марина Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря виПоздрави и целувки от мен
  • Ще обичаш някога отново! Вярвам в това! Кураж!
  • Много хубаво стихотворение. Страшно красиво е! Но е и много тъжно. Важното, обаче е да обичаме, независимо от всичко

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...