* * *
Безумно и изгарящо те аз обичам,
но в сърцето болката тежи,
защото ти не ме обичаш вече
и не искаш да си с мен, нали?
Ти някога не бе такъв,
ти някога обичаше ме без предел,
за да си с мен с бурите се бореше
и в любовта си ставаше по-смел.
Какво те промени сега,
кое те кара да отблъскваш любовта?
Кой превърна те от ангелско момче
в мъж с титанов айсберг за сърце?
А аз – самотна, тъжна, наранена,
с душа от непосилна болка изпепелена
продължавам да шептя неспирно през сълзи,
че само тебе ще обичам, само теб завинаги!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Марина Стоянова Все права защищены
Поздрави и целувки от мен
