tiha_chest (Марина Стоянова)
94 1140
2 дек. 2006 г., 12:29

* * * 

  Поэзия
555 0 3

Безумно и изгарящо те аз обичам,

но в сърцето болката тежи,

защото ти не ме обичаш вече

и не искаш да си с мен, нали?

 

Ти някога не бе такъв,

ти някога обичаше ме без предел,

за да си с мен с бурите се бореше

и в любовта си ставаше по-смел.

 

Какво те промени сега,

кое те кара да отблъскваш любовта?

Кой превърна те от ангелско момче

в мъж с титанов айсберг за сърце?

 

А аз – самотна, тъжна, наранена,

с душа от непосилна болка изпепелена

продължавам да шептя неспирно през сълзи,

че само тебе ще обичам, само теб завинаги!

© Марина Стоянова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря виПоздрави и целувки от мен
  • Ще обичаш някога отново! Вярвам в това! Кураж!
  • Много хубаво стихотворение. Страшно красиво е! Но е и много тъжно. Важното, обаче е да обичаме, независимо от всичко
Предложения
: ??:??